Home » Мечти и тайни by Данута Валенса
Мечти и тайни Данута Валенса

Мечти и тайни

Данута Валенса

Published 2014
ISBN :
Hardcover
268 pages
Enter the sum

 About the Book 

Данута Валенса е първа дама на Полша в периода от 1990–1995 година, когато Лех Валенса става първият демократично избран президент на страната. През 1980 г. споразумение в Гданск между оглавяван от Валенса комитет и полското правителство прави възможно създаването на първия независим профсъюз „Солидарност”. Ръководен от Валенса, „Солидарност” за пръв път в доминираниия от СССР блок отправя директно предизвикателство към комунистическата партия. През целия изпълнен с динамика, сътресения, възходи и падения път до полския лидер е съпругата му – Данута Валенса. Родена през 1949 г. до Крипи, Полша, Данута е едно от деветте деца в семейството. Започва работа в цветарски павилион в Гданск, където среща бъдещия си съпруг. Женят се през 1969 г. В биографичната си книга „Мечти и тайни” Данута споделя интересни и малко известни до момента факти от живота си. През погледа на съпруга и майка (нека отбележим: на осем деца!) тя разказва за моментите на: създаването и появата на политическата и обществена сцена на „Солидарност”- въвеждането на военното положение в Полша в края на 1981 г.- отглеждането на децата им, легнало изцяло на нейните плещи, включително когато в един момент съпруга й е отведен „в неизвестна посока“- постоянните заседания в Гданск- срещите на Валенса с властта във Варшава- пътуванията из Полша за съвещания с местните организации на „Солидарност”.Данута Валенса описва защо тя получава Нобеловата награда за мир през 1983 г. от името на съпруга си, който в този момент е интерниран, както и какво се случва през 1990 г. по време на президентските избори и кои са първите промени и решения в Полша броени месеци след падането на берлинската стена. Данута Валенса подчертава: „Стойността на човека се проявява в обикновените и в нетипичните житейски ситуации. Човек трябва цял живот да работи върху себе си, защото този, който не работи върху себе си, не се развива. Скромността възнаграждава човека с много неща. Животът е най-добрият учител, най-добрият университет, но трябва всеки ден да учиш. И аз учех.”